На 2 септември Генералната конференция избра на второ гласуване за епископ на Втората епископска област, към която се числи и България, Джонатан Лий.
Тук ви предлагаме информацията, публикувана за него, на страницата на Генералната конференция.
Джонатан Сънгхьон Лий
Корейско-американска годишна конференция
Глобална методистка църква
Информация за кандидат за епископ
Езици
Корейски, английски
Образование
Candler School of Theology — Master of Divinity (M.Div.), декември 1989 г.
Geneva College — Bachelor of Science (B.S.), май 1980 г.
Допълнително обучение
В хода на своето служение Джонатан Лий е преминал множество програми за богословска, духовна и лидерска подготовка, сред които Trinity Bible School (2023), Coaching4Clergy (2018), The Academy for Spiritual Formation (2015), JAMA Intercessory Prayer Conference (2010), School of Congregational Development Conference (2006), Large Church Initiative (2003), Evangelism Explosion Seminar (2003), обучение за домашни църкви (2003), обучение за водачи в ученичеството на миряните (2000) и Disciple Bible Study (1999).
Сред допълнителните му квалификации и обучения са програми за формулиране и предаване на визия, Purpose Driven Church Conference, Small Group Academy на Обединената методистка църква, конференция за лидерство на миряните в Корейската обединена методистка църква и духовни ретрийти.
Служебен опит
Лий започва пасторското си служение през 1985 г. като помощник-пастор и основател на нова църковна общност към Grace UMC & Korean Ministry. Впоследствие служи като старши пастор на:
Grace KUMC — от 1990 г.
Glendale KUMC — от 1998 г.
Holliston UMC и Glendale KUMC — след обединяването им, от 2005 г.
San Diego KUMC — от 2015 г.
Aiea KUMC — от 2021 г.
Rodem GMC — новооснована църква, от 2024 г.
Освен пасторското служение е заемал редица ръководни длъжности на конференционно и деноминационно равнище.
Основни постижения в служението
През годините на своето служение, под авторитета на Свещеното Писание и водителството на Светия Дух, Лий посочва като особено важна способността си да води църкви през сложни периоди на промяна и да изгражда духовно жизнени и мисионерски дейни общности.
Той ръководи местна църква през трудния процес на разграничаване от Обединената методистка църква, завършил с 97,3% подкрепа за напускането на деноминацията, като според представената информация единството на общността е било запазено въпреки силния институционален натиск.
След това основава Rodem Church в Хавай, която в рамките на две години достига над 300 активни членове. Църквата се превръща в среда за духовно обновление, богословска яснота и възстановяване.
В Holliston UMC Лий обединява три различни общности — корейскоговорещи, англоговорещо второ поколение корейци и хора от местната общност — в едно общо служение. Този модел впоследствие е представен през 2006 г. на School of Congregational Development в Сан Диего.
Особено внимание отделя на малките групи и лидерството на миряните. В изградената от него система 95% от пълнолетните членове участват в малки групи, а повече от 30 миряни и служители са подготвени за лидерски роли.
Мисионерската му дейност включва партньорства във Виетнам, Камбоджа, Тайланд, Мианмар, Филипините, Шри Ланка, Кения и Казахстан.
Богословски въпроси
(Tук поместваме отговорите на епископ Лий на богословските въпроси, поставени на вси§ки кандидати за епископско служение)
1. Какво представлява Евангелието?
Евангелието започва с Божията инициатива да възстанови онова, което грехът е разрушил. В Исус Христос Бог влиза в нашето човешко състояние, понася нашия грях и открива пътя към нов живот. Евангелието не е само прощение, а и възстановяване — то ни въвежда в правилни отношения с Бога и ни изгражда като Негов народ. В уеслианското разбиране то е едновременно опрощение и преобразяване, което ни води към библейска святост.
В собствения ми духовен път Евангелието стана реалност, когато преминах от объркването относно собствената си идентичност към приемането на нова идентичност като Божие дете. Виждал съм тази Блага вест да възстановява не само отделни хора, но и семейства и общности.
За Глобалната методистка църква Евангелието трябва да остане едновременно основа и хоризонт. Призовани сме да бъдем народ, оформян от благодатта и свидетелстващ за Христос, в Когото всичко става ново.
2. Как бихте формулирали учението за Троицата и защо то е важно?
Учението за Троицата разкрива, че в сърцевината на цялата реалност стои не изолацията, а общението. Единият Бог — Отец, Син и Свети Дух — съществува във вечно общение и от този Божествен живот произтичат сътворението, изкуплението и освещението. Триединният Бог ни призовава не само да вярваме в Него, но и да участваме в Неговия живот на свята любов.
Това учение е важно, защото оформя както разбирането ни за Бога, така и съвместния ни живот като Църква. Ние не се покланяме на някаква далечна сила, а на живия Бог, Който в самото Си битие е общение.
За Глобалната методистка църква Троицата е едновременно основа и образец — единство без унифициране и любов, която събира многообразието в едно.
3. В какъв смисъл Исус умря за нашите грехове?
Исус Христос умря за нашите грехове като изкупителна жертва, като напълно влезе в нашата сломеност и ни възстанови за Бога. Чрез Своята смърт и възкресение Той понася греха, побеждава смъртта и открива пътя към новия живот.
Кръстът е едновременно заместничество и победа — там Божията правда е удовлетворена и Божията милост става явна. В Христос виждаме едновременно сериозността на греха и дълбочината на Божията изкупителна любов.
4. Как служението на Светия Дух е свързано с Църквата?
Светият Дух е живото Божие присъствие, което призовава, изгражда и изпраща Църквата. Църквата не се поддържа от човешки усилия, а от Духа, Който ни събира в Христовото тяло, изобличава ни за грях, обновява ни чрез благодатта и ни дава сила за свидетелство и служение.
Без Духа Църквата се превръща просто в институция; с Духа тя е жив народ, оформян от Божието присъствие и сила.
5. Приемате ли учението за пълното освещение?
Приемам уеслианското учение за пълното освещение като благодатното Божие дело, чрез което вярващите биват преобразявани за живот в съвършена любов.
Това не означава човешка безпогрешност или освобождаване от всички ограничения, а преобразено сърце, в което любовта към Бога и ближния се превръща в господстващото желание. Именно това разбираме под библейска святост — живот, който все повече се предава на характера и любовта на Христос.
За човек, който не познава това учение, бих описал освещението като израстване в живот, оформян от святата любов. То може да включва момент на пълно посвещение, но същевременно представлява път, който продължава през целия живот.
6. Как разбирате връзката между светостта и пълноценния човешки живот?
Светостта не е отрицание на живота, а неговото осъществяване. Да бъдеш свят означава животът ти да бъде правилно насочен към Бога и именно в тези отношения откриваме какво означава да бъдем истински хора.
Грехът изкривява желанията, отношенията и идентичността ни; светостта ги възстановява. В уеслианската перспектива светостта не е просто въздържане от определени неща, а живот, оформян от Божията любов, истина и красота.
7. Как разбирате тайнствата?
Бог в Своята благодат е дал на Църквата видими знаци, чрез които приемаме Неговата невидима благодат. Глобалната методистка църква признава две установени от Христос тайнства — Кръщението и Господната трапеза.
Те са средства на благодатта, чрез които Бог ни изгражда като Свой народ и обновява Своя завет с нас. Те не са просто символични действия, а свещени срещи, в които Бог идва при Своя народ със Своята вярност и милост.
8. Как разбирате боговдъхновеността, авторитета, истинността и достатъчността на Писанието?
Утвърждавам, че Писанието е боговдъхновено и представлява основния авторитет за вярата, учението и живота в Глобалната методистка църква.
Чрез свидетелството на Светия Дух Библията вярно разкрива Божия характер, Неговото спасително дело в Исус Христос и Неговата воля за народа Му. Писанието е истинно и заслужава доверие във всичко, което възнамерява да учи, и е достатъчно, за да ръководи Църквата във вярното изповядване на вярата, святия живот и мъдрото духовно разпознаване.
9. Как разбирате човешката сексуалност?
Човешката сексуалност е Божи дар, създаден с определена цел и смисъл. Както изповядва Глобалната методистка църква, Писанието учи, че нейното правилно място е в завета на брака между мъж и жена, където любовта, верността и взаимното себеотдаване отразяват Божия замисъл за пълноценния човешки живот.
Църквата трябва да бъде място, където хората не биват отхвърляни, а приемани и канени да вървят по пътя на възстановяването и светостта. Истината трябва да бъде съчетана с благодат.
10. Как Божият образ в човека определя отношението ви към човешкия живот?
Всеки човек е създаден по Божия образ и притежава присъщо достойнство от зачеването до смъртта. Това достойнство не зависи от способностите, възрастта или обстоятелствата, а е дадено от Бога.
Затова всеки човешки живот заслужава уважение, защита и състрадателна грижа, особено когато човекът е най-уязвим.
11. Какъв е приносът на уеслианската/методистката традиция към Вселенската църква?
Уеслианската традиция предлага разбиране за спасението, което е едновременно лично и преобразяващо. Тя държи заедно оправданието и освещението и подчертава, че Бог не само прощава, но и обновява.
Чрез предварителната, оправдаващата и освещаващата благодат спасението се разбира като път на преобразяване в Христовия образ.
Традицията подчертава също отговорното ученичество и съчетаването на личното благочестие със социалната святост.
12. Каква е вашата визия за Глобалната методистка църква?
Виждам Глобалната методистка църква като движение, призовано да бъде дълбоко вкоренено в Писанието, оформяно от светостта и посветено на Божията мисия по целия свят.
В този период на ново начало GMC не просто създава нова структура, а се превръща в обновен народ — основан върху истината и оживотворяван от Духа.
Моята визия е за глобална и свързана Църква, в която местните църкви се укрепват, водачите се изграждат, а различните общности се събират в Христос — отвъд културни и поколенчески граници и между Глобалния юг и общностите на диаспората.
13. Какво е евангелизацията?
Евангелизацията е покана човек да срещне Исус Христос и чрез Него да влезе в нов живот. Тя не е само провъзгласяване, а свидетелство — споделяне на Евангелието както чрез думи, така и чрез живота ни.
В служението си съм установил, че евангелизацията е най-плодотворна, когато се корени в автентични отношения и любов.
14. Какво е ученикът и как изграждате ученици?
Ученикът е човек, който следва Исус Христос, бива преобразяван от Неговата благодат и участва в Неговата мисия.
Ученичеството не е само придобиване на знания, а начин на живот — изграждане в любов, послушание и свидетелство.
В служението си съм поставял особен акцент върху малките групи и съзнателното изграждане на отношения на духовна отчетност.
15–17. Местна и глобална мисия
Църквата е призована да въплъщава Христовата любов в конкретната общност, в която се намира. Това започва със слушане и разбиране на нуждите, трудностите и надеждите на хората.
Същевременно мисията на Църквата включва народите, които все още не са достигнати от Евангелието. Някои от тях са не само недостигнати, но сред тях няма и активно християнско свидетелство. Затова Църквата трябва съзнателно да изпраща служители и да започва ново дело.
Местната църква не е само получател на мисията, но и изпращаща общност. Всяка местна църква участва в глобалната мисия чрез молитва, даване, изпращане и изграждане на ученици с глобална визия.
18. Как разбирате християнското единство?
Християнското единство се корени в общия ни живот в Христос, а не в униформността, и се поддържа чрез истината и Светия Дух.
Църквата е едно тяло, проявяващо се в много култури, езици и традиции, призовано да пази единството на Духа чрез връзката на мира.
Научил съм, че единството не може да бъде наложено — то трябва да бъде изграждано чрез смирение, изслушване и обща вярност към Христос. Истината без благодат разделя, а благодатта без истина не може да поддържа истинско единство.
Като епископ бих се стремил да изграждам мостове както вътре в GMC, така и с други християнски общности.
19. Как разбирате служението на епископа?
Задачата на епископа в Глобалната методистка църква е пастирски да води Църквата във вярност към Христос — да пази учението, да изгражда водачи и да ръководи мисията.
Епископът не е преди всичко администратор, а духовен и пастирски водач, който помага на Църквата да остане вкоренена в Писанието, оформяна от светостта и внимателна към ръководството на Светия Дух.
Водачеството не означава контрол, а духовно разпознаване — вслушване в Божието ръководство и водене на другите в съответствие с него.
20. Какво ви прави подходящ за епископското служение?
Подхождам към този призив със смирение и благодарност. През многото години на служение съм бил изграждан както чрез плодотворните периоди, така и чрез трудностите.
Служил съм сред различни култури и поколения и често съм бил призоваван да изграждам мостове във времена на разделение.
В периоди на конфликти и промени съм се учил на търпение, изслушване и зависимост от Бога. Ръководил съм църкви през деноминационен преход, основал съм нова църква и съм работил за укрепването на служението в променящи се условия.
Ако ми бъде поверено това служение, бих се стремил да бъда епископ-пастир, който слуша внимателно, води вярно и помага на Църквата да остане вкоренена в Христос.
21–22. Събранието на епископите и отношенията между епископите
Събранието на епископите представлява духовен и свързващ ръководен орган в GMC. То осигурява ръководство, взаимна отчетност и единство в деноминацията, като епископите споделят отговорността за опазването на учението и посоката на Църквата.
Отношенията между епископите трябва да се характеризират със смирение, взаимно уважение, доверие, открита комуникация и обща посветеност на Христовата мисия.
23. Как бихте работили със суперинтендантите на годишните конференции?
Суперинтендантите имат жизненоважна роля за свързването на визията на Църквата с живота на местните църкви.
Виждам своята роля като подкрепа, ръководство и подготовка на суперинтендантите, за да могат те да водят ефективно.
Надзорът не означава просто упражняване на контрол, а партньорство, което изгражда доверие, яснота и отчетност.
Бих поддържал редовна комуникация, бих формулирал ясни очаквания и бих давал необходимата свобода на суперинтендантите да ръководят мъдро и отговорно.
24. Как бихте постъпили, ако мирянин или духовник се обърне директно към вас, заобикаляйки презвитера или суперинтенданта?
Бих включил съответния суперинтендант или председателстващ презвитер. Свързаната структура на GMC съществува не само заради реда, но и заради отчетността, грижата и споделеното ръководство.
Същевременно, когато някой се обръща непосредствено към епископа, това често свидетелства за по-дълбок проблем или за усещане, че човекът не е бил чут.
Затова първо бих изслушал внимателно човека, а след това бих включил съответните ръководители по уважителен и открит начин. Целта ми не би била да заобиколя установения ред, а да го укрепя.
25. Как виждате участието на миряните в ръководството на Църквата?
Църквата не се състои само от духовенството, а от целия Божи народ. Миряните са съществена част от живота и мисията на Църквата и техните дарби трябва да бъдат разпознавани, развивани и използвани.
Като епископ бих се стремил да включвам миряни в ръководството на всички равнища на Църквата. Здравата свързана църква зависи от партньорството между духовници и миряни, които работят заедно като едно тяло в Христос.
26. Кои са трите най-големи предизвикателства пред GMC?
Виждам три основни предизвикателства:
- Изграждането на ясна и споделена идентичност като нова деноминация, вкоренена в Писанието и изразяваща се в действителен свят живот.
- Подготовката и подкрепата на водачи за една бързо разрастваща се глобална и свързана Църква.
- Запазването на единството сред културното, поколенческото и регионалното многообразие при едновременно запазване на богословската последователност.
За справянето с тези предизвикателства бих поставил ударение върху задълбочаването на доктриналната яснота, изграждането на нови водачи и укрепването на връзките между различните региони.
27. Как бихте описали своя молитвен и духовен живот?
Духовният ми живот е оформян едновременно от дисциплина и от предаване на Бога.
Стремя се да започвам всеки ден с Писанието и молитва, позволявайки на Божието Слово да бъде център и ръководство на живота ми. Същевременно съм разбрал, че истинската духовност продължава отвъд определените часове за молитва — през целия ден, когато оставаме внимателни към Божието присъствие.
Бих описал духовния си живот като непрестанно завръщане към Бога — слушане, предаване и преобразяване.
28. Кои са петте основни богословски автора или източника, към които се обръщате?
Писанието винаги е било моят основен източник за поучение, духовно разпознаване и изграждане.
Особено силно съм оформен от уеслианската традиция. Акцентът на Джон Уесли върху благодатта и светостта ми е дал богословската рамка за разбиране на християнския живот, докато химните на Чарлз Уесли са изграждали сърцето ми в поклонението и духовния живот.
В различни периоди върху мен са оказвали влияние също Дитрих Бонхьофер, Ричард Фостър и Ки-Сънг Ю, които са ми помагали да разбирам цената на ученичеството и значението на духовното изграждане като продължаващ през целия живот процес.
Дълбоко влияние върху мен е оказал и Анри Ноуен, чиито трудове са ми помогнали да обръщам внимание на вътрешния живот, човешката слабост и пастирското призвание да водим, като не прикриваме собствената си уязвимост.
29. Разкажете за случай, когато сте претърпели неуспех. Какво научихте?
Имаше период в моето служение, когато въпреки желанието ми да водя вярно не успях да предотвратя разделение в църквата, на която служех.
Влязох в тази ситуация с твърди убеждения, но по-късно осъзнах, че не съм разбрал напълно дълбочината на проблема и нуждите на всички участници.
Това беше болезнен, но важен повратен момент. Той ме доведе до по-дълбок размисъл и молитва и разбрах, че водачеството изисква не само твърдост в убежденията, но и търпеливо изслушване и духовно разпознаване.
Бог използва този период, за да ме смири и да пречисти начина, по който се грижа пастирски за другите.
30. Как бихте описали стила си на ръководство?
Бих описал своя стил на ръководство като основан върху отношенията, пастирски и насочен към изграждането на мостове.
Стремя се да не водя хората от разстояние, а да вървя заедно с тях — да ги слушам, насочвам и насърчавам в тяхното израстване.
В служението си често съм бил призоваван да събирам хора от различни култури, поколения и с различни гледни точки. Това изисква търпение, смирение и постоянен стремеж да държим заедно истината и благодатта.
Епископ Лий ще встъпи в длъжност на 1 ноември 2026 година. Дотогава надзорът на нашата конференция ще продължава да осъществява епископ Лия Грегъри. Бог да благослови досегашния и бъдещия ни епископ.