Скъпи братя и сестри,
Днес празнуваме победата над последния враг, който превръща целия човешки живот в едно пътешествие, лишено от смисъл. Чрез Своята победа над смъртта Исус Христос възвръща смисъла на човешкото съществуване и възвестява нахлуването на новия живот в историческото време, за можем ние да предвкусим пълнотата на живота.
Апостол Йоан ни уверява: „И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот. Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син“ (1 Йоан 5:11-13). Всеки неделен ден ние се събираме, за да празнуваме дара на вечния живот. Да, апостолът говори за този дар като за настояща реалност – нещо, което ние вече имаме. Имаме го в тези земни условия. Имаме го насред преходността и покварата на този свят. Имаме го, както обичат да казват проповедниците, тук и сега.
В Евангелието според Йоан откриваме определението за вечния живот: „А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (17:3). Вечният живот е да познаем единия истинен Бог и Исус Христос, Когото Бог е изпратил. Именно, да познаем. И тук е много важно да кажем, както сме правили много пъти, че това познание не е просто теоретично. В никакъв случай. Гръцката дума за познавам ни помага да разберем какво познание Исус Христос има предвид. Думата означава (освен другите си значения) да познаеш някого чрез непосредствен личен опит, което предполага продължителност на взаимоотношенията, да познаеш чрез близост.
Вечният живот не е наше собствено притежание. Той е винаги дар и ние трябва да го приемаме с благодарност. Този дар може да бъде опазен и преумножен в нас и другите само ако участваме в близко взаимоотношение (приятелство) с Дарителя на този живот. Исус каза на учениците си: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви изявявам всичко, което съм чул от Своя Отец“ (Йоан 15:15).
Вечният живот е настояща реалност, открита за нас, благодарение на смъртта, възкресението и възнесението на нашия Господ Исус Христос. Важно е да подчертаваме значимостта на възнесението в Божия изкупителен план. Тази реалност, по-нататък, е на разположение за нас чрез силата на Святия Дух. Ние можем да се радваме на възможността да говорим теоретично за вечния живот, но моят съвет е да не отлагаме решението си да влезем в него сега, ако искаме да го наследим в пълнота в края на времената.
Христос възкръсна!
пастор Даниел Г. Топалски
Председател на Централното ръководство
на Евангелска методистка епископална църква в България