Срещата в Интерлакен започна с отделни заседания на германските суперинтенданти и епископ Розмари Венер, действащ председател на Съвета на епископите, и на суперинтендантите от Централна и Южна Европа и епископ Патрик Щрайф. На последвалото общо заседание бяха представени новини за състоянието на полската методистка църква след последната годишна конференция, както и за отношението на Съвета на епископите към случаите на провеждане на църковни ритуали по благославяне на еднополови двойки.
Останалата част от времето беше посветена на представянето на темата „Благодат под натиск“ от проф. д-р Йорг Ригер от Богословското училище „Пъркинс“ на Южния методистки университет в Далас, Тексас.
В началото на своето въведение проф. Ригер отбеляза, че древното изповедание на Исус като Господ е опит да се представи Той като единствен Господар за разлика от римския император. Когато говорим за религия и власт, трябва да имаме предвид, че Божията власт е съвършено различна от тази на императора. И това променя изцяло нашия възглед за Бога.
През последните двадесет и пет години има съгласие между методистките богослови, че методисткото богословие е преди всичко богословие на благодатта. Но това е богословие, изковано в условията на съпротива, лични кризи и изпитания. Благодатта се изпитва не толкова на върха на планината, а посред трудните житейски ситуации. Без този акцент ние ще пропуснем същественото в своето разбиране на нея.
Благодатта е най-действена под натиск. Акцентът на Уесли върху помощта за бедните не е просто социален активизъм, но важен богословски двигател. Аутлър нарича Уесли „народен богослов“, но това не трябва да се приема само като описание на неговото умение да превежда богословието на народен език, но и на умението му да се учи от обикновените хора.
В Дневника на Уесли има интересно изречение, че религията не е нещо, което идва от богатите към бедните. Такава една религия е човешко творение, а не религията на Исус Христос. Уесли е разбрал, че има алтернатива на тази религия и започва работата си именно сред низините. Ако перспективата се обърне по този начин, специалистите по систематично богословие вече ще бъдат освободени от възможността да дават лесни отговори. И това е изключителен принос на Уесли – той не говори за идеи, а за движение с неговите възходи и падения, грешки и т.н.
Така се очертава една съвсем различна перспектива за размишление върху властта и благодатта. Различна от тази на Лутер и реформаторите. При тях разбирането за силата и благодатта са отново в руслото на доминиращата религия. Силата, идваща отдолу, винаги трябва да бъде организирана, тъй като това не е сила на индивида – император, герой и т.н., но на Бога заедно с човеците.
Англиканската традиция е основана на т.нар. „благодатни средства“, които са три: четене на Библията, молитва и причастие. Уесли не е толкова свързан с континенталната протестантска традиция, а е вкоренен до края на живота си в англиканската традиция. Уесли решително разширява картината на благодатните средства, включвайки и т.нар. „дела на милосърдието“.
Можем да мислим за оправданието също „отдолу“, а не в перспективата на парадигмата «власт – подчинение». Това се отнася и за молитвата, както и за останалите дела на благочестие.
Благодатта под натиск е най-напред отношение между Бога и нас, между нас и другите хора. В този смисъл тя не може да бъде контролирана. Тя има и своята цел: да разпростира Божието действие в този свят. Тя не е индивидуалистична, а общностна – създава общност и ни прави способни да общуваме.
Книгата «Благодат под натиск» (Grace under pressure) можете да си поръчате тук. Повече от Йорг Ригер можете да прочете на личната му страница: http://www.joergrieger.com/.
Срещата завърши с богослужение с Господна трапеза, отслужена от епископ Розмари Венер.
