Никой не е подозирал какъв ще стане Франц Вернер Шефер, роден на 10 март 1921 г. близо до Базел. Той е израства в средата на обикновени работници. На дванадесет годишна възраст той започва да посещава неделното училище в методистката църква в град Бирсферден, където семейството му живее по това време.
Франц желае да получи по-добро образование, но е принуден да започне да изучава кожарския занаят. Членовете на методистката църква го насърчават да стане учител или пастор. Той започва своето практическо обучение в църковната общност в Бюлах през 1939 г. Втората световна война възпрепятства обучението му в Богословската семинария във Франкфурт. Завършва богословското си образование в периода 1940 – 1945 г. в Семинарията на мисията в Базел. Ръкоположен е за дякон през 1947 г., а две години по-късно и за презвитер от епископ Гарбър.
В Баден той се омъжва за първата си съпруга Лидия, която умира след една година. През 1951 г. е назначен като пастор на немскоговорещата общност в Лозана, която процъфтява под негово ръководство. Жени се за втората си съпруга Хайди, с която имат пет деца. Хайди умира през 1987 г.
През 1959 г. епископ Фердинад Зиг назначава Франц Шефер за суперинтендант на Методистката църква в Швейцария. Неочакваната смърт на епископ Зиг довежда до предсрочен избор на нов епископ, проведен на 2 септември 1966 г. в Лозана. Франц Шефер е избран за първи шестгодишен мандат. Обединението на Методистката църква и Евангелската обединена братска църква предстои. В рамките на обширната епископска област обединението има сериозен ефект в Швейцария и Франция. Франц Шефер възприема себе си като „преходен епископ“ в процеса на създаването на новата Обединена методистка църква. През 1973 г. той е преизбран за епископ.
От 1954 г. Централната конференция за Централна и Южна Европа включва твърде различни държави: четири в Западна Европа, две в Северна Африка и пет комунистически в Източна Европа. Епископ Шефер се превръща в „пътешественик“, който пресича границите между различни общества и идеологии. Пътуванията в Северна Африка и източноевропейските страни често е много трудно, а понякога и забранени. Когато пътуванията са възможни, интересът на епископ Шефер е привлечен не толкова от системите и идеологиите, а от хората. Той се отнася към тях с прямота и уважение. По тази причина е възприеман като заслужаващ доверие човек, въпреки езиковите, идеологически и религиозни различия. Като честен човек той успява да създава доверие, да гради мостове, които са трайни. Като пастор и епископ, който дълбоко вярва в Христос и Неговото Евангелие, той подпомага разрастването на Църквата. Още преди края на комунизма е удостоен с почетна докторска степен по богословие от Пражкия университет през 1985 г.
През двадесет и три годишната си служба като епископ той е активен и на полето на икуменическия диалог. Подпомага съвместната работа на методистките църкви в Европа. Осъществява различни функции в Световния методистки съвет и Федерацията на протестантските църкви в Швейцария. Окуражава по-активното включване в работата на Конференцията на европейските църкви.
Епископ Шефер се пенсионира през 1989 г., малко преди политическите промени в Източна Европа, предавайки отговорността на новоизбрания епископ Хайнрих Болетер. Така той се превръща в най-дългогодишния епископ в Обединената методистка църква.
Епископ Франц Шефер почина на 14 юли 2016 г., заобиколен от своето семейство на 96 години. Благодарствена служба в негова памет ще се проведе на 8 август от 14 ч. в Цюрих.
Епископ Патрик Щрайф