16 март 2020 г.
Послание към обединените методистки църкви в Централна и Южна Европа
„Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.“ (2 Тимотей 1:7)
Скъпи сестри и братя в Христос,
Точно преди седмица аз реших да не отменям срещата на Изпълнителния комитет на Централната конференция във Виена. Официалните правителствени съобщения ни уверяваха, че веригата на предаване на заразата е под контрол, но е необходимо да се съблюдава социална дистанция, а при събиранията над 50 човека следва да се спазват специални правила. Още в средата на седмицата беше ясно, че не всички, които бяха планирали пътуването си до Виена, ще могат да пътуват. Трима от присъстващите трябваше да си тръгнат два часа преди затварянето на границата на тяхната страна. Коронавирусът се превърна в пандемия. Ние повече няма да контролираме какво ще бъде възможно да се случи дори в рамката на една седмица. Мнозина реагират със страх. В края на миналата седмица хората панически се презапасяваха. Тук и там отделни лица между нас знаят за други, които са с положителна проба, и се безпокоят за здравето им, особено ако заразените принадлежат към високорискова група. Някои от нас работят в сферата на здравеопазването, която е под особен натиск.
Моля се заедно с мнозина от вас обещанието от 2 Тимотей да стане истина в нашия живот и църковно свидетелство: „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“. Ние повече не сме в ситуация, която се развива по своя обичаен, добре контролиран начин. Но като християни, сме надарени с Божия Дух, Който желае мощно да изяви нашите дела на любов, както и думите и делата ни на себевладение.
Вчера в много части от епархията не беше възможно да се провеждат богослужения. От много места чух колко творчески могат да бъдат използвани нови средства, за да бъде чута Благата вест в тази нестабилна обществена ситуация. Никой не знае колко дълго т.нар. „нормален“ живот ще бъде невъзможен за нас. Това може да продължи и повече от времето на Великия пост, в което сега се намираме.
Общността и личните взаимоотношения са важни знаци на църковното свидетелство в методистките ни църкви. Дори когато не можем повече да ги изразяваме чрез ръкостискане и прегръдка, модерните комуникационни средства откриват неподозирани възможности да бъдем свързани помежду си, да слушаме с любов другите и да вършим добро по един благоразумен начин на тези около нас, които се нуждаят най-много. За постигането на това ви желая Бог да ви вдъхновява през идещите дни и седмици.
Епископ Патрик Щрайф
Превод от английски език: Даниел Топалски