Прочит: 1 Солунци 1:1-10
„Винаги благодарим на Бога за всички ви и ви споменаваме в молитвите си, като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда в нашия Господ Исус Христос.“
(1 Солунци 1:2-3)
Пасторът ни наскоро съобщи, че след няколко месеца ще приеме назначение в нова църква. Това ме натъжи – преместването му ще бъде голяма загуба за нас. Неговото настойчиво послание: „обичаме, защото Бог пръв ни възлюби“, направи църквата ни по-отворена към хората. Въпреки че е бил с нас само няколко години, дойдоха много нови хора и всички се чувстват приети.
Много пъти съм изказвала пред него благодарността си за служението му, но ми се иска да се е случвало по-често. Лесно е да приемем за даденост любовта на хората и да допуснем, че те винаги ще са на наше разположение. Освен това е по-лесно да критикуваме, отколкото да поздравим някого за усилията му. Но Библията ни учи да показваме благодарността си. Това може да стане с няколко думи, с бележка, с постъпка.
През следващите няколко месеца искам да покажа на нашия пастор благодарността, която заслужава. Надявам се да го направя и за семейството и приятелите си, както и за хора, които още не познавам. Проявената благодарност е начин да привдигнем себе си и другите и радва Бога.
Молитва: Боже, благодарим Ти за хората, които ни обичат и проявяват доброта към нас. Напомняй ни да им показваме своята благодарност, за да ги насърчаваме в добрите им дела. Амин.
Мисъл за деня: Моята благодарност може да благослови другите и мен.
Карол Гийзи (Пенсилвания, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО НЕ ПОЛУЧАВАТ БЛАГОДАРНОСТ.