Бог помага

Прочит: Деяния 27:13-26

 

„И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.“

(Деяния 27:20)

 

Докато синът ми се бореше със зависимостта си, аз често губех надежда. Страхувах се, че това зло ще го погълне. Страховете ми ставаха все по-големи и изпълваха часовете, в които бях будна. Понякога се чувствах като в ужасната буря, за която се разказва в тази глава от Деяния на апостолите. Беше ми трудно да се моля и да вярвам в Бога.

Вероятно Павел и неговите спътници са се чувствали така – страхували са се, че няма да оцелеят. Без да виждат слънцето и луната, те не са можели да се ориентират. Но ангел се беше явил на Павел и му беше казал да не се бои, защото Бог ще запази пътниците. С това уверение той можеше да успокои всички и да им вдъхне надежда.

В борбата на сина ми Бог ме уверяваше, че няма да го остави. Тревогите ми не изчезнаха, но това уверение ми даваше надеждата, от която се нуждаех, за да продължа да се моля за Божието водителство. Не всички отговори, които получавах, ми харесваха, но благодарение на Бога бях уверена, че синът ми е в Неговите ръце.

 

Молитва: Боже, когато тревогите на живота ни поглъщат, помагай ни да не забравяме, че надеждата ни е в Тебе и никога няма да ни изоставиш. Амин.

 

Мисъл за деня: Доверието в Бога създава надежда.

Деби О’Брайън (Северна Каролина, САЩ)

 

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ БОРЯТ СЪС ЗАВИСИМОСТИ.