Прочит: Матей 25:35-40
„А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мен сте го направили.“
(Матей 25:40)
С жена ми и внука ми бяхме на пазар и вече се приготвяхме да се прибираме. Тогава видяхме един човек, който беше вдигнал табела, на която пишеше: „Ветеран от военноморските сили. Мога да танцувам за храна“. Аз щях да го подмина, но 16-годишният ми внук ме спря, като каза: „Дядо, този човек е гладен, трябва да му кумим нещо за обяд“.
Понякога подминавам такива хора, защото подозирам, че лъжат, но думите на моя внук ми напомниха днешния стих. Нямаше значение дали човекът е наистина ветеран, дали може да танцува, дали е искрен. Той беше Божие дете и беше гладен. Купихме му обяд, а той ни благослови. Тогава знаех, че научавам важен урок.
Молитва: О, Боже, прощавай ни, когато пренебрегваме нуждите на хората. Благодарим Ти за тези, които ни напомнят да даваме каквото можем, за да помагаме. Амин.
Мисъл за деня: Когато храня бедните, правя го за Исус.
Харолд Лемли (Джорджия, САЩ)
Да се молим за: ВЕТЕРАНИТЕ.