Прочит: Римляни 8:35-39
„Бог е прибежище и сила за нас, винаги изпитана помощ в напасти…“
(Псалм 46:1)
На 14 декември 2012 г. въоръжен мъж нахлу в училище „Санди Хук“ в Кънектикът и застреля 20 първокласници и шестима възрастни. Аз оцелях, но чух и видях неща, които никой не бива да преживява. В църквата ме питаха как да ми помогнат, а аз казвах: „Моля ви, молете се за мен, защото не мога“. Гневях се на Бога и питах как е допуснал малки деца да бъдат убити. Защо пощадиха мен, която съм на 60 години? Нямаше логика. Вярата ми беше подложена на изпитание.
Година по-късно с мъжа ми участвахме в едно изучаване на книга в църквата. Породи се дискусия за разбирането на Божията воля и вярата в Него. Това много ми помогна, защото разбрах, че Бог не иска смъртта на 26 човека. Той обаче ни е дал свободна воля, а понякога грехът надделява. Повече не Го обвинявах. Осъзнах, че злото беше влязло в училището в онзи ден.
Нямаше да започна да преодолявам тази огромна травма без помощта на семейството, приятелите и любящия Бог. От онзи ужасен ден досега съм разбрала колко силни ни е сътворил Той. Освен това се научих да не приемам живота като даденост.
Молитва: Боже, помагай ни да бъдем по-добри, по-мили и по-привързани един към друг. Обгръщай ни със Своята любов. Амин.
Мисъл за деня: Дори в най-мрачния час Бог няма да ме изостави.
Беки Виргала (Кънектикът, САЩ)
Да се молим за: ЖЕРТВИТЕ НА СТРЕЛБА.