Прочит: 1 Петр. 2:4-10
„Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.“
(1 Йоан 3:1)
Една снежна, влажна сутрин със сестра ми претърсихме цялата кухня за торбички от хляб. След скорошната смърт на родителите ни не можехме да си позволим качествени ботуши и слагахме върху чорапите си торбички, за да остават краката ни сухи по пътя към училище. Когато стигнехме там, аз се криех в тоалетната и махах торбичките, за да не разбере някой за тях. Мислех си: „Аз съм просто непотребен сирак. Аз съм боклук, като тези торбички“.
Оттогава днешният библейски стих ме уверява, че не съм непотребен. Напротив, много по-ценен съм, отколкото предполагам, благодарение на Божията благодат. Призован съм да бъда Христов посланик, който помага Бог да бъде прославян в този свят (2 Коринтяни 5:17-21).
Понякога може да се чувстваме непотребни, но Бог ни напомня чрез Своето слово, че сме ценни за Него. Предназначението ни не е да бъдем отхвърлени като боклук. Ние сме синове и дъщери на всемогъщия Бог. Какъв безценен дар!
Молитва: Отче, когато се чувстваме непотребни, молим Те, увери сърцата ни, че сме ценни и обичани от Тебе. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще погледна на себе си, както Бог гледа на мен – като на ценно и помазано Негово дете.
Джим Гуд (Охайо, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО НЯМАТ КАКВО ДА ОБУЯТ.