Прочит: Лука 1:26-37
„А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“
(Евреи 11:1)
Живея в страна с два сезона и тропически климат, където църквите имат големи прозорци и отвори, които да охлаждат през лятото. На една рождествена служба в салона нахлуха вятър и дъжд, което затрудни преминаването на процесията със запалени свещи. Аз няколко пъти запалвах отново свещта на човека до мен.
Раждането на Исус е символ на надеждата след дългото очакване на Спасител, Който да донесе мир. За мен церемонията със свещите, които трудно поддържахме запалени, символизира усилията ми да държа живи надеждата и вярата в този свят, изпълнен с несигурност и хаос.
Трудно е да останеш верен и да се надяваш, когато не получаваш отговор на молитвите си и реалността не отговаря на твоите очаквания. Можем да поддържаме пламъка на надеждата жив, ако четем Божието слово и търсим молитвената подкрепа на своите братя и сестри.
Молитва: Всемогъщи Боже, благодарим Ти за дара на Христос. Помагай ни да пазим мира и надеждата живи в сърцата си. Молим се, както Той ни научи: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; давай ни всеки ден насъщния ни хляб; и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия” (Лука 11:2-4). Амин.
Мисъл за деня: Сред цялата несигурност около мен мога да търся сила в Божието слово.
Джуита Картини (Индонезия)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ОТЧАЯНИ.