Прочит: Откровение 14:6-13
„… За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях.“
(Откровение 14:13)
Теренът, на който тичах една студена сутрин, беше покрит със скреж. Когато погледнах назад, видях следи от обувките си върху тревата. Замислих се, че и животът ни, решенията, които вземаме, също оставят следи. За добро или за лошо, делата ни се отразяват на хората, а решенията ни имат както непосредствен, така и дългосрочен ефект.
Когато станах християнин, духовният ми наставник ми казваше винаги погледът ми да е насочен към небето, дори когато върша ежедневните си задължения, например пазаруването. Никога не знаем накъде ще ни води Святият Дух. Добра дума, казана на някого на опашката в магазина, може да е това, което ще го привдигне. Връщането на намерен телефон или портмоне на информационното гише може да помогне на някого да си върне вярата в човешкото. Помощта към някого да стигне до високия рафт може да го накара да се усмихне.
Малките неща са ценни за Бога. Исус казва: „Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен“ (Лука 16:10). С всяко дело на вярата променяме хората и прославяме Бога.
Молитва: Боже, помогни ни винаги погледът ни да е насочен към Теб. Показвай ни хората, на които трябва да помогнем. Амин.
Мисъл за деня: Всичко, което правя, може да е възможност да проявя своята вяра в Бога.
Рик Стокуел (Кънектикът, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО РАБОТЯТ В МАГАЗИН.