Прочит: Римляни 5:1-6
„А надеждата не посрамва…“
(Римляни 5:5)
Олимпийските игри трябваше да се проведат през 2020 г. в Токио, но заради пандемията от COVID-19 те бяха отложени. Всички трябваше да се затворим в домовете си. Точно тогава бременната ми съпруга беше приета в болница, където трябваше да остане два месеца до раждането. Посещенията бяха забранени. В това време дъщеря ми и аз бяхме вкъщи, а тя учеше онлайн. Липсваше ѝ майка ѝ, която я разбираше най-добре.
Докато семейството ми се бореше с всички тези предизвикателства, не спирах да чета „Духовна манна“. Изучаването на Божието слово и свидетелствата на вярващи по целия свят ми даваха надежда. Истинско щастие ме изпълни, когато и втората ни дъщеря се роди. Когато стомахът ѝ беше празен, тя плачеше. Когато се нахранеше, се усмихваше блажено. Наблюдавайки нейната чистота и пълно доверие в нашите грижи, осъзнах, че и ние можем да сме напълно уверени, че Бог се грижи за нас. Благодарен съм Му за милостта, която ми показва в най-трудните моменти.
Молитва: О, Боже, давай единство в семействата ни. Помагай ни да оставаме близо до Теб независимо от обстоятелствата. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Всеки ден ще благодаря на Бога за Неговата милост.
Кеничи Курокава (Япония)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СКОРО СА СТАНАЛИ РОДИТЕЛИ.