Прочит: Матей 6:25-34
„Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчна е на всеки ден неговата злоба.“
(Матей 6:34)
Няма да забравя как алцхаймерът промени баща ми пред очите ми. Той беше моят герой – баща, приятел, лидер, всичко. Неговата болест и смъртта му породиха в мен такъв бунт срещу Бога, че спрях да се моля. Изпълнена с гняв, нарушавах мълчанието си само за да извикам към Него обвинително. И знаете ли какво? Той ме слушаше търпеливо. Така започнах да Му говоря все повече с всеки изминал ден.
Да вярваш в Бога, когато си в скръб и страдание, е трудно. И сега има дни, в които ми е трудно да стана от леглото или се чувствам като хамстер, който върти колелото на живота, без да забелязва нищо наоколо. Помагат ми молитвата и размишлението над словото в началото на деня. Болката в сърцето ми остава, но с времето и с Божията помощ тя ще се стопи, а отношенията ми с Бога ще са станали по-зрели.
Загубата носи гняв и объркване. Аз обаче разбрах, че Бог е с нас в големите и в малките неща. Той е достатъчно силен за нашия гняв и достатъчно търпелив за въпросите ни.
Молитва: Боже, доверяваме Ти се днес и за своето бъдеще. Води ни в пътя и в нашите решения. Амин.
Мисъл за деня: Бог е достатъчно силен, за да приеме моя гняв.
Пати Сиърс (Индиана, САЩ)
Да се молим за: СЕМЕЙСТВАТА НА ХОРА С АЛЦХАЙМЕР.