Прочит: Лука 5:17-26
„Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него.“
(Псалм 118:24)
Преди известно време семейството ни загуби снаха ми Евелин и тя много ще ни липсва. Джой – най-малката от 11-те ѝ внучки, обичаше да изтичва при нея, да я прегръща и да ѝ казва, че никога няма да я пусне да си отиде. Също като приятеля на паралитика от днешната история, синът ми Майк седмици наред се бореше заедно с болничния персонал с ужасната болест, която убиваше снаха ми. Накрая сърцето и бъбреците ѝ отказаха.
Не сме готови да се сбогуваме с хората, които обичаме, но ако вярваме в Бога и следваме Неговото слово, този товар става малко по-лек. Тъй като съм благословена с дълъг живот, съм преживяла много загуби. Помня как и майка ми тъгуваше, че остава една от последните от своето поколение. Но тя всеки ден записваше в дневника си: „Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него“.
Трябва да ценим дните си с благодарност, че Бог е в нашия живот. Но разбираме, че сме смъртни, и се надяваме, че близките ни ще ни пазят в своите сърца. Може би на Джой ще ѝ припомнят широката усмивка на нейната баба, но се надявам никога да не забрави нейната любов.
Молитва: Боже, радваме се на дара на семейството. Макар че се молим за чудо пред лицето на болестта, храним надеждата за вечния живот, който си ни обещал. Амин.
Мисъл за деня: Пред лицето на болката и загубата ще възложа надеждата си на Бога.
Доли Дос (Тексас, САЩ)
Да се молим за: ОПЕЧАЛЕНИТЕ СЕМЕЙСТВА.