Прочит: Матей 17:14-20
„… Защото, истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там, и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас.“
(Матей 17:20)
Следващите думи са написани на една стена по време на Холокоста от неизвестен автор: „Вярвам в слънцето дори когато не грее; вярвам в любовта дори когато на я чувствам; вярвам в Бог дори когато мълчи“. Авторът толко добре описва вярата – увереност в нещо, което не се вижда. Първия път, когато прочетох тези думи, се замислих как някой може да вярва така в тези ужасни времена. Кой ли е бил? Какво се е случило с него?
В днешния прочит учениците питат Исус защо не могат да изцеряват като Него. Той им отговаря – заради маловерието им. Те не вярваха, че могат да изцеряват, и затова не можеха. Исус казва, че е нужна малко вяра – едно синапово зърно – за да преместваш планини. Понякога вярата ни е подложена на изпитание, понякога Бог мълчи, понякога молитвите ни остават без отговор. Но както слънцето продължава да съществува дори когато не го виждаме, така и Господ е с нас дори когато не Го чуваме.
Молитва: Боже, помагай ни да не забравяме, че си с нас дори когато не Те чуваме. Усилвай вярата ни, когато се чувстваме изоставени. Амин.
Мисъл за деня: Вярвам в Божието присъствие в моя живот.
Стив Уейкфилд (Алабама, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СА ПРАСЛЕДВАНИ.