Прочит: Исая 49:13-18
„Ето, на дланите Си съм те врязал…“
(Исая 49:16)
Не познавах никого в новия си шести клас. Всеки ден след училище плачех, чувствах се самотен и изплашен. Молех мама да не ме пуска на училище и дори бях готов да уча вкъщи. Беше ме страх да съм самотен цял ден.
Един ден реших, че няма да отида. Когато мама ме остави в двора, избягах. Планирах да седна пред нас и да чакам някой да ми отвори. Докато се прибирах, мама ме намери. Попита ме какво става. Когато ѝ споделих, тя ме увери, че не съм сам. Обясни ми, че Бог е с мен и има план за мен. Реших да ходя на училище с тази мисъл и скоро си намерих двама приятели, с които сме близки и до днес.
Дори когато се чувстваме най-самотни, Бог е с нас. Невъзможно е да сме сами, когато Той е в сърцата ни. Почувстваме ли страх и самота, можем да насочим вниманието си към Неговото присъствие и план за нашия живот. Можем да намерим прибежище при Христос и да се доверим на Него да ни води.
Молитва: Любящи Боже, помагай ни винаги да Ти се доверяваме и да сме отворени за Твоите планове. Когато сме самотни, напомняй ни за Своето присъствие и водителство. Амин.
Мисъл за деня: Бог винаги е с мен, затова няма как да съм сам.
Джес Канту (Тексас, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ САМОТНИ.