Прочит: Римляни 12:9-16
„… търсете мира на града, където ви направих да бъдете закарани пленници…“
(Йеремия 29:7)
„Пасторе, обаждаме се, защото имаме нужда от молитва. Намираме се в капан на летището в Чикаго – между два полета и в снежна буря“. Пасторът попита: „Вътре ли сте, сухо ли е, има ли климатик?“. „Да“ – отвърнах аз. „Имате ли храна и вода?“. Отново отговорих с „да“. Тогава той попита: „Болни ли сте?“. „Не“ – казах аз. А той продължи: „Значи не сте в капан, нали? Ще се моля да послужите на Бога там, където се намирате“. Помолихме се заедно и гледната ми точка напълно се промени.
Купих детски книжки от летището и ги предложих на семейства с деца. Жена ми се заговори с един възрастен човек, който носеше ветеранска шапка от Корейската война. По-късно предложихме на няколко човека да се наредим на опашката за храна вместо тях. Не беше трудно да помагаме на хората, защото всички се намирахме в една и съща ситуация. Накрая няколко притеснени пътници се съгласиха да се помолим с тях. 16 часа на летището минаха по-бързо от очакваното, когато помагахме на някого. Не бяхме в капан. Бяхме на точното място в точното време, за да проявим Божията любов.
Молитва: Господи, когато се чувстваме в капан, показвай ни как да бъдем свидетели на Твоето присъствие и любов. Амин.
Мисъл за деня: В трудна ситуация мога да търся начини да служа на Бога.
Лийланд Геймсън (Индиана, САЩ)
Да се молим за: СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ЛЕТИЩАТА.