Прочит: Йоан 4:4-26
„Исус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!“
(Йоан 4:10)
Когато бях на около двадесет години, една съседка ме покани на църква. Пасторът говореше за раждането на Исус, за Неговата смърт и възкресение и за това, че Бог иска да общуваме с Него. Разпоредителите раздадоха листчета, на които всички можеха на запишат нуждите си за молитва. Ясно си спомням своята: да обичам и да се смея.
Самотата и вината бяха причинили у мен постоянно чувство за малоценност. И аз като самарянката бях постъпвала лошо, което ме бе отдалечило от семейството и приятелите. И аз като нея не можех да си представя, че Бог иска да има нещо общо с мен.
Но за изненада на самарянката, Исус я заговори. Макар че бяха непознати, Той показа, че знае много неща за нейното минало, и не я отхвърли. Предложи ѝ най-прекрасния дар – жива вода. Развълнувана, тя остави стомната си и се затича към града, за да разкаже за срещата. Тя не можеше да не свидетелства, защото беше преживяла дълбока промяна.
Преди време Бог промени и моя живот и ми даде вяра в Исус Христос. И понеже чува молитвите, изпълни живота ми с любов и смях.
Молитва: Небесни Отче, благодарим Ти за всичките Ти добри дарове, особено за спасението чрез Твоя Син Исус Христос. Амин.
Мисъл за деня: Бог може да промени живота ми.
Елизабет Ерлъндсън (Небраска, САЩ)
Да се молим за: САМОТНИТЕ МЛАДИ ХОРА.