Прочит: Псалм 27:1-3
„И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана.“
(Йоан 1:5)
За мен и мъжа ми 2016 г. беше изпълнена с житейски предизвикателства, най-голямото от които беше смъртта на нашите бащи. Бяхме погълнати от скръб. Въпреки това той продължаваше да върши своите задължения. Служеше като пастор, както и в други служения в църквата. Той продължи да работи, но аз се чувствах самотна, изнервена и много тъжна.
Макар че по навик се молех всяка сутрин, сега ми беше много трудно. Един ден реших да направя нещо, което да промени нагласата ми. Седнах тихо и казах просто: „Благодаря Ти, Боже“. На следващия ден отново благодарих на Бога. С всеки изминал ден времето с Него ставаше по-дълго, както и списъкът ми с благодарности. При всяко изказване на благодарност чувствах, че светлината се прокрадва в мрака, който ме заобикаляше. Сърцето ми се изпълваше с благодарност, а Божията светлина стопяваше отчаянието.
Тези месеци на скръб, гняв и молитва ме научиха, че Бог винаги е с мен, дори в най-мрачните моменти. Прославата на Създателя с благодарно сърце ни напомня за Неговата безгранична светлина и любов.
Молитва: Милостиви Боже, благодарим Ти за постоянното Ти присъствие. Помагай ни да виждаме Твоята светлина в мрака. Амин.
Мисъл за деня: Нека кажем на Бога за какво сме благодарни.
Ейми Греъм (Охайо, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ДАЛЕЧ ОТ БОГА.