Прочит: Евреи 12:1-3
„… с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще…“
(Евреи 12:1)
Бягането е едно от любимите ми неща. Когато тичам, се чувствам свободна и харесвам да усещам адреналина. Когато пробягам някакво разстояние, сякаш съм постигнала нещо голямо. Но има дни, в които не ми се тича. Понякога е трудно да се мотивирам, въпреки че ми е любимо занимание.
Понякога и с вярата е така. Призовани сме да се молим всеки ден и да следваме Божията воля, но понякога е трудно да решим да се посветим на това сериозно. Понякога не ни се става рано или не сме готови да оставим всичко на Бога. Но като християни, трябва да се молим всеки ден и да слушаме Бога. Евреи 12:1 ни насърчава да тичаме на очертаното пред нас поприще с постоянство. То е целият ни живот и може да се налага постоянно да вземаме решение да сме верни – да се молим, да проявяваме милост, да ходим редовно на църква.
Предизвиквам ви отново да кажете „да“ на Бога. Можем да Му благодарим за всяка възможност да тичаме на очертаното пред нас поприще.
Молитва: Господи, прости ни за моментите, в които не сме готови да Ти се посветим. Дай ни смелост и сила да препотвърждаваме своята готовност за посвещение. Амин.
Мисъл за деня: Всеки ден ни дава нови възможности за посвещение на Бога.
Анна Зайтс (Северна Дакота, САЩ)
Да се молим за: БЕГАЧИТЕ.