Прочит: Йоан 11:25-36
„… защото в Него живеем, движим се и съществуваме…“
(Деяния 17:28)
Седмици след смъртта на 50-годишния ми брат се чувствах като вцепенен. Времето ми за молитва вече не беше същото. Постоянно отлагах и не можех да спра сълзите си. Много ми беше мъчно.
Брат ми цял живот беше в постоянно движение. Той олицетворяваше казаното в Деяния 17:28 – живееше, движеше се и съществуваше в Божието присъствие. Проходи на осем месеца, тренираше различни неща, раздаваше огромни прегръдки, молеше се на колене и пляскаше, докато хвалеше Бога. Сега брат ми, който прославяше Създателя с цялото си същество, го нямаше. Чувствах се самотен и изоставен.
Страдаше и общението ми с Бога. Той обаче ме насърчи да се поуча от примера на моя брат, за да преодолея по-леко загубата. Трябваше да общувам с Господ пълноценно – с тяло и с дух. Започнах да тичам. През това време се молех за родителите ни и за моите племенници. В други случаи задавах на Бога въпроси за преждевременната смърт на този толкова близък за мен човек. Докато тичах, усещах ритъма, чувствах подарения ми от Твореца въздух в дробовете си, духът ми се лекуваше.
Миля след миля преживявах Божието присъствие и разбиране. И както Исус обичаше и плака за Своите приятели, така и беше с мен в моята болка и ми дари мир.
Молитва: Исусе, благодарим Ти, че ни обичаш и че си ни обещал вечен живот. Амин.
Мисъл за деня: Бог е с мен във всяка стъпка по пътя.
Лий Ан Фостър (Вирджиния, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ИСКА ДА СЕ ВЪРНЕ КЪМ БОГА.