Да чакаш с радост

Прочит: Псалм 130:1-8

 

„Чакам Господа, душата ми чака и на словото Му уповавам.“

(Псалм 130:5)

 

Когато съпругът ми тръгна на път преди известно време, обеща на петгодишния ни син да се върне скоро. През следващите няколко дни малкият скачаше всеки път, когато входната врата се отвореше. Тичаше към мен и викаше: „Татко си дойде!“. Всеки път му казвах, че не е татко, а съседката. Но това не го разочароваше. Той знаеше, че следващият път може и да е баща му. След цели пет дни вратата наистина отвори татко. Синът ни веднага се хвърли на врата му.

Как искам да имам такава вяра в небесния Баща – вяра, която чака с радост, която е силна и непоколебима, която търси и намира! Когато преминаваме през време на очакване, можем да се хванем за Божите обещания и да останем твърди във вярата. Без да пускаме надеждата, нека сме уверени в Божията любов и да знаем, че вярата ни не е напразна.

 

Молитва: Отче, молим Те, помагай ни да Те очакваме с радост, като знаем, че си верен и любящ Бог. Амин.

 

Мисъл за деня: Когато съм уверен в Бога, дори чакането може да е време на радост.

Елизабет Ливингстън (Индия)

 

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ПЪТУВАТ ДО РАБОТА.