Прочит: 1 Коринтяни 13:8-13
„Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.“
(1 Коринтяни 13:11)
„Каква искаш да бъдеш, като пораснеш?“ Татко често ми задаваше този въпрос. Когато бях на шест, отговорих: „Ветеринарен лекар“. Той ми казва: „Не, с това искаш да се занимаваш. Аз те попитах каква искаш да бъдеш“. В детското ми съзнание това беше едно и също нещо. Сега разбирам, че не е така.
Замислих се и за други свои детински разбирания. По такъв начин ли гледам на живота? Това ли е най-важното за мен – титлата и позицията? Стремя ли се към известност? Още ли избухвам при всяко нещо, което не ми харесва? Бог иска да отидем при Него с детска, но не и с детинска вяра.
Преди известно време се срещнах с едно момче на име Ейдън. Попитах го същото, което ме питаше баща ми: „Какъв искаш да бъдеш, като пораснеш?“. Той отвърна: „Искам да съм мъж“. Това беше детски, но не и детински отговор. Това е отговорът на невинното дете, което иска да порасне и да стане зрял човек – такъв, какъвто Бог иска от него. Отговорът на Ейдън напомня на всички нас, че вместо да мислим с какво ще се занимаваме и как ще си изградим име, трябва да се съсредоточим върху това да станем такива, каквито Бог очаква да бъдем.
Молитва: Господи, давай ни детска, но не детинска вяра. Помогни ни да бъдем такива, каквито си ни създал да бъдем. Амин.
Мисъл за деня: Бог какъв ме призовава да бъда, когато порасна?
Дори Горман (Тенеси, САЩ)
Да се молим за: ВЕТЕРИНАРИТЕ.