Прочит: Марк 4:1-9
„И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята; и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.“
(Марк 4:26-27)
След като се пенсионирах, открих, че саденето на цветя и зеленчуци е добър начин да си във връзка с творението. Времето, през което подготвям почвата и засаждам растенията, мога да използвам за размисъл. После трябва да чакам търпеливо радостта от всяко зелено клонче, нова пъпка, цвят и плод.
Изграждането на приятелства прилича на отглеждането на растения. Посяваме семена на доброта, като гледаме на всеки човек като на сътворен по Божи образ и наш ближен. Сеем добри думи, като говорим истината в любов. Правим добро, като се отнасяме към всички хора с уважение и милост, както искаме да се отнасят и с нас. Всичко това ми напомня притчата за сеяча. В нея сеячът хвърли семето навсякъде, независимо от почвата. И ние можем да правим същото, след което търпеливо да дочакаме израстването във взаимоотношенията с ближните ни и с Бога.
Молитва: Помогни ни, Боже, да бъдем щедри в мислите, думите и делата си към всеки човек. Нека Твоята любов носи плодовете на помирението. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще сея семена на любов и доброта и ще чакам с надежда и радост плодовете.
Джон Сойър (Южна Каролина, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КЪМ КОГОТО СМЕ СЕ ОТНЕСЛИ ЗЛЕ.