Прочит: Йов 1:13-22
„Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.“
(Йов 1:22)
Тази година страдам от тревога и депресия. Никога не съм предполагал колко изтощителна може да е психическата болест. Сякаш мозъкът и тялото ми отказват да работят. Спрях да се моля сутрин и имах усещането, че Бог ме е изоставил.
Преминаването през такива тежки периоди е част от живота. Не ги искаме, но те идват в най-неочакван момент. Лесно е да реагираме като приятелите на Йов и да започнем да търсим обяснения.
И ние като Йов се борим с бурите и се питаме защо ни се случват. Аз съм намерил отговор – просто така става. Те не са наказание за греховете ни или каприз на природата, а мрачни нощи след светлите дни. И някак винаги откриваме, че и в тези моменти Бог е бил до нас.
Когато страдаме, нека си спомняме за Йов, който откри, че Бог е там, с него, каквото и да се случва. Той е отвъд човешкото време, Творец на живота и негов пазител. Затова, когато преминаваме през мрака на болестта – психическа или друга – нека не забравяме тези две неща: изпитанията просто идват и Бог е с нас. Така няма да изгубим надежда.
Молитва: Любящи Боже, пази ни в Своите обятия, докато се опитваме да крачим с Теб през трудностите на живота. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме обича, не бива да се отчайвам.
Тед Уитман (Австралия)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СТРАДАТ ОТ ПСИХИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ.