Прочит: Второзаконие 6:1-9
„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“
(Притчи 22:6)
Когато бях на седем години, майка ми беше прикована на легло заради туберкулоза и вече не можеше да се грижи за мен и двамата ми братя. Тя обаче продължи да прави всичко възможно за нашето духовно израстване. Въпреки че разчиташе на други хора да помагат за физическото ни изхранване, тя ни подсигуряваше духовна храна. Написа на листи Господната молитва, десетте Божи заповеди и Псалм 23 и ни накара да ги научим наизуст. Всеки ден ни даваше по някой библейски стих, който да запомним, и няма да забравя щастливото ѝ изражение, когато го казвахме на глас. От нея наследихме навика редовно да четем „Духовна манна“. Благодарение на нея израснахме във вярата.
Посвещението на майка ни в това да ни направи истински християни, е едно от най-важните неща, които тя ни остави. Когато почина, ние не загърбихме вярата, а дори изградихме още по-здрави взаимоотношения с Бога. Близостта със Спасителя ни е помагала във време на скръб и изпитания.
Нямахме достатъчно време с нашата майка, но съм благодарна, че тя ни научи как да служим на Бога и да Го прославяме. Сега и ние можем да бъдем наставници във вярата.
Молитва: Любящи Боже, благодарим Ти за хората, които се грижат за нас физически и духовно. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Как ще нахраня духовно някого днес?
Нийта Найна Макван (Индия)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ПОДХРАНВАЛ МОЯТА ВЯРА.