Прочит: 2 Коринтяни 3:12-18
„А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.“
(2 Коринтяни 3:18)
Докато отивах на работа една сутрин, погледнах нагоре. Дъждът, който беше валял през нощта, беше спрял и можех да видя синьото небе между разкъсаните облаци. Краищата им проблясваха от изгряващото слънце. Порази ме красотата на Божието творение и си дадох минутка, за да го погледам.
След малко забелязах на земята локва. Тя беше заобиколена от камъчета и кал, но върху спокойната ѝ повърхност се оглеждаше красивото небе. Помислих си: „Небосводът е като Бога, а ние сме като тази локва“. Локвата е толкова малка, но отразява красивото небе. А аз? Сърцето ми спокойно ли е? Не винаги. Понякога съм изпълнена с тревога.
В неделя ходя на църква и намирам мир, но когато се върна към ежедневието си, започвам отново да се притеснявам. Искам да съм като онази локва – малка, но спокойна – да отразявам Божията любов и да я споделям с другите.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че ни даряваш безкрайната Си любов. Успокой душите ни и ни помогни да отразяваме любовта Ти. Амин.
Мисъл за деня: Когато сърцето ми е спокойно, мога да отразявам великата Божия любов.
Хисако Адачи (Япония)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ПЪТУВАТ ДО РАБОТНИТЕ СИ МЕСТА.