Прочит: Марк 12:38-44
„И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата…“
(Марк 12:43)
Когато бях на 11 години, ме изпратиха във възстановителен център заради тежката ми астма. През първата седмица всички пациенти бяха в едно крило. Там срещнах едно момиче – Гладис, което беше глухо и нямаше пръсти на едната ръка. По онова време в САЩ не позволяваха на глухите деца да използват езика на жестовете, но ние си говорехме със знаци, когато сестрите не гледаха. С Гладис бяхме заедно само една седмица, но заради нея, когато пораснах, научих американския език на глухонемите, работих в училището за глухонеми в Калифорния, омъжих се за мъж, който преподаваше този език, отгледах като приемен родител три глухонеми деца и превеждах на глухонеми хора в различни църкви.
Никога не знаем как Бог ще използва малките неща, за да предизвика голяма промяна. Спомням си как Исус похвали жертвата на бедната вдовица, защото двете монети, които пусна в съкровищницата, бяха всичко, което имаше. Тя нямаше идея, че ще вдъхновява хората в продължение на хиляди години. Господ използва и обикновени срещи, за да ни вдъхнови да променим света и хората, дори когато ние не разбираме как това се случва!
Молитва: Небесни Отче, помогни ни да живеем вярно, като свободно даваме каквото имаме за Твоя слава. Амин.
Мисъл за деня: Малките ми дела на любов и вяра могат да покажат на хората, че Бог е достоен за хвала.
Джанет Ан Колинс (Калифорния, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ПРЕВЕЖДАТ ОТ ЕЗИКА НА ГЛУХОНЕМИТЕ.