Прочит: Филипяни 4:10-14
„…и така да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша, и моя.“
(Римляни 1:12)
Бях щастливо и общително дете, но страдах от дефицит на вниманието и заради това трудно учех и комуникирах със съучениците и учителите си. Много години ми се подиграваха и ме караха да се чувствам отхвърлена. Но имаше някои учители и приятели, които много ме подкрепяха. Най-голяма подкрепа получавах от майка си.
Когато постъпих в гимназия, отношенията ми със съучениците ми още повече се влошиха – дотолкова, че започнах да мисля, че искам да си върна всичко, което ми бяха причинили. Но най-вече трябваше да изцеря разбитото си сърце. Знаех малко за Бога от детството си, но сега започнах да Го търся истински. Започнах да посещавам младежките събирания в църквата. Възстановяването ми започна, когато срещнах тези прекрасни хора, които показват любовта си към Христос. Те ме вдъхновиха да уча повече за Него.
Днес съм студентка и горда християнка. Сърцето ми сега се лекува и се уча колко важна е прошката, като продължавам пътя си с Христос в следване на Неговата воля.
Молитва: Милостиви Боже, благодарим Ти, че ни обичаш и че ни даваш съвършения пример за простителност – Христос. Давай ни смелост да заставаме в подкрепа на тези, които страдат от дискриминация. Амин.
Мисъл за деня: Божията безусловна любов може да изцери нараненото ми сърце.
Ана Мария Сиера Оливарес (Колумбия)
Да се молим за: ЖЕРТВИТЕ НА ТОРМОЗ.