Прочит: Псалм 42:1-11
„Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мен? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.“
(Псалм 42:5)
Има периоди, в които се събуждам обезсърчена. Няма конкретна причина, но чувството е много неприятно. Полагам големи усилия да намеря мотивация да продължа напред. Това ме кара да се ядосвам на себе си. Мисля си: „Трябва да съм благодарна! Бог ми е дарил такива благословения!“. Самообвинявам се и се опитвам да се поправя. Когато не успявам, се срамувам от това, че мрънкам без причина.
Псалм 42 ми напомня, че много хора в Библията се чувстват обезсърчени. Както се вижда от петия стих, и те понякога нямат повод за това настроение. Псалмът ни учи, че е човешко да си отчаян понякога. Но каквато и да е причината, трябва да сме искрени с Бога за своите емоции. Той не очаква винаги да сме радостни, но очаква да сме честни. Всемогъщият Бог чува молитвите ни и винаги е готов да ни помогне, ако отворим с вяра сърцата си.
Молитва: Господи, викаме към Теб в своето отчаяние. Ти си нашата помощ, мир и утеха. Ти си изворът на надеждата. Амин.
Мисъл за деня: Когато съм обезсърчен, ще потърся Божията помощ.
Дженифър Бриганди (Канада)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ СЪБУЖДАТ ОТЧАЯНИ.