Прочит: Псалм 23:1-6
„Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава.“
(Исая 26:3)
Преди две години ми откриха рак на гърдата и една година се борех с болестта. През това време страдах много. Помолих всичко да се молят за мен и се затворих в себе си. Борех се с неизвестността и последствията от химиотерапията. Съпругът ми ме подкрепяше изцяло, като приемаше обажданията от близките и приятелите ми, когато се чувствах твърде изморена или отчаяна.
За няколко месеца се чувствах по-добре, докато не ми откриха разсейки. Надявам се и този път да се справя, но разсейките не се лекуват. Дори да вляза в ремисия, ракът може да се върне. Само на 66 години съм и си мисля, че мога да спечеля тази битка. Дните ми минават между относително спокойствие и пълно отчаяние. Как ще кажа на близките си? Какво ще прави мъжът ми без мен? Как ще се погрижа за любимите си кучета и котки? Уповавайки се на Святия Дух, знам едно – Бог е с мен и ще бъде с мен във всяка стъпка по пътя. Знам и че ще бъда със своя Създател във вечността. Когато не мога повече да нося бремето на отчаянието, Бог ми помага да продължа.
Молитва: Милостиви Боже, предаваме живота си на Тебе. Нека живеем за Твоя слава, а когато дойде краят на земния ни път, да преминем във вечността с вяра. Амин.
Мисъл за деня: Когато отчаянието ме поглъща, Бог ще ми помогне да понеса товара.
Белинда Войтман (Мисури, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ЖИВЕЯТ С НЕЛЕЧИМА БОЛЕСТ.