Прочит: Лука 1:57-66
„А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха.“
(Лука 1:63)
Един ден снаха ми помоли да ѝ разкажа как синът ни се е родил. В нейната традиция на коренна американка тези истории имат важно значение. Тя познаваше своята и тези на двете им дъщери, но не и неговата. А аз не се бях замислял, че никога не съм разказвал това.
В една есенна вечер с жена ми тръгнахме към болницата, където първото ни дете трябваше да се роди месец по-рано. На следващата сутрин – денят беше слънчев и ясен – жена ми започна да ражда. Поставиха я под упойка, но аз присъствах. Малко след самото раждане тя започна да кърви. Така и не се събуди и почина шест часа по-късно.
Първият човек, който дойде в болницата, беше пасторът ни Дейвид. След него дойде най-добрият ми приятел Дейвид със своята съпруга и най-големият ми брат Джон. Тъй като с жена ми не бяхме мислили за имена, прецених, че Джон Дейвид ще е подходящо. Джон означава „Бог е милостив“, или „милостив Божи дар“, а Дейвид – „обикнат“.
Знам, че Бог беше там при раждането на Джон и скърбя заедно с мен заради загубата на съпругата ми. В онзи ден Той обгърна сина ми с любов и продължава да го обича и да го пази и до днес. Сега Джон знае, че е милостив дар от Бога.
Молитва: Боже, помогни ни да Те обичаме и да Ти вярваме дори когато преминаваме през изпитание на вярата. В името на Исус Христос – нашият Спасител и Изкупител. Амин.
Мисъл за деня: Дори когато ми е трудно да проумея Неговата любов и присъствие, Бог е с мен.
Айвън Никълсън (Минесота, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СТАВАТ БАЩИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ.