Прочит: Римляни 8:22-27
„… самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания.“
(Римляни 8:26)
Докато целият свят се затваряше заради пандемията, научих, че имам агресивен рак на простатата и се нуждая от спешна операция. Това ме изпълни със страх. Притеснявах се дали ще получа адекватно лечение в тази сложна ситуация. Молитвите на приятелите ми ме подкрепяха, докато собствените ми молитви бяха, по думите на францисканеца Ричард Рор, „непрестанни и невъзможни“.
В следобедите на дългите дни чакане се разхождах край реката и красивите дървета близо до дома ми. Казвах по нещо на Бога, но думите свършваха бързо. Накрая се помолих така: „Отче, не знам какво повече да кажа. Моля Те, нека стъпките ми бъдат молитва, а дишането ми – прослава“. Припомних си казаното от апостол Павел – че Духът се моли с нас и в нас, когато не можем да облечем в думи своите стенания. Тревогата ми не изчезна, но продължих напред – и крачех, и дишах. Умът ми се успокои и спря да търси думи. Започнах да чувам песните на птиците. Забелязах играта на слънчевите лъчи сред клоните на дърветата. Видях и други хора да крачат, носейки своите собствени товари.
Преминах през успешна операция и съм благодарен на лекарите, сестрите и всички отдадени здравни работници. Повече от всичко благодаря на Божия Дух, Който не ме остави. Продължавам да се моля – понякога с думи.
Молитва: О, Боже, Ти знаеш от какво се нуждаем, преди да сме Ти казали. Чуй ни, когато се помолим – с думи или безмълвно. Амин.
Мисъл за деня: Не винаги се нуждая от думи, за да се моля.
Кевин Хорн (Луизиана, САЩ)
Да се молим за: МЕДИЦИНСКИТЕ РАБОТНИЦИ.