Прочит: Лука 8:16-18
„Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“
(Йоан 8:12)
Всяка вечер, докато отивам към спалнята, загасям лампите по коридора. Преди години загубих зрението с едното си око, а с другото виждам слабо от възрастта. Но въпреки това не се страхувам, че ще падна или ще се блъсна някъде, защото светлината от спалнята осветява пътя ми. Ако обаче забравя нещо и реша да се върна, става опасно, защото при обръщането тялото ми скрива светлината и трябва да крача в сянката си.
Това ми напомня за ежедневния ни път с Христос. Вече 64 години се опитвам да ходя към Божията светлина, но когато съм се обръщал и съм тръгвал в сянката на своите грешни решения, често съм изпадал в беда. Невероятно е да знам, че колкото и да е тъмно около нас, винаги можем да открием Божията светлина, като се обърнем към Господ с делата си или в молитва.
Молитва: Боже на светлината, води ни, за да ходим в светлината на Твоето присъствие. Молим се, както Исус ни научи: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята! Дай ни днес насъщния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!” (Матей 6:9-13).
Мисъл за деня: Светлината на Божията любов ме води.
Кийт Хъниман (Южна Африка)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ИМАТ ПРОБЛЕМИ СЪС ЗРЕНИЕТО.