Прочит: 1 Коринтяни 12:12-20
„Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен…“
(Псалм 139:14)
Обичам да се разхождам около блока и да се радвам на многото пъстроцветни цветя. Всички те цъфтят и превръщат градината в красив килим, без да полагат никакви усилия. Един оазис сред плочките и бетона.
Когато се вглеждам в красивите детайли на творението, осъзнавам, че всички можем да научим нещо от тези цветя. Те са в най-различни форми, размери, цветове, ухаят различно, но не са в конкуренция. Сякаш за щастливи от начина, по който Бог ги е създал. Мисля, че Той иска и ние да бъдем такива.
Бог е създал всеки от нас уникален. Ако се харесаме такива, каквито сме по Неговия замисъл и каквито Той иска да бъдем, ще бъдем спокойни, защото ще знаем, че никой друг не е точно като нас. Както градината се нуждае от много и различни цветя, Тялото Христово има нужда от различни части. Не можем да сме съвършени, но със сигурност сме специални. Колкото повече вярваме в това, толкова повече Бог може да ни използва като дар и благословение за другите.
Молитва: Небесни Отче, помогни ни да виждаме своята красота и да не се сравняваме с другите. Помогни ни да приемем своята уникална роля в този свят и да бъдем благословение за другите. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Ако се приемем такива, каквито ни е създал Бог, ще Му служим по-добре.
Гурсимран Чатвал (Индия)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО НЕ ОБИЧАТ СЕБЕ СИ.