Прочит: Марк 1:29-39
„И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.“
(Марк 1:35)
Като най-голямата от три сестри израснах в пълна къща. У нас никога не беше скучно: сестри, братовчеди, приятели. През повечето време се правеше нещо. Но имаше моменти, в които исках да избягам и да бъда само със себе си.
Точно зад къщата ни растеше голям люляков храст. Когато търсех спокойствие, можех да се промъкна под клоните му и да се скрия от света. Свежият летен вятър духаше през тях и аз вдишвах дълбоко аромата на цветовете. Тези успокояващи моменти сякаш прогонваха тревогите на деня.
Библията ни показва колко е важно да отделяме време и да дишаме в Божия мир, любов и надежда. В днешния стих се казва, че Исус „стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше“. Днес искам да последвам Неговия пример и да намеря време и място, за да си почина от шума на ежедневието и да подишам от благоуханието на Божия мир. Прославянето на Бога по този начин ми носи спокойствие, любов и надежда в Него.
Молитва: Небесни Отче, благодарим Ти, че си с нас във всеки момент. Помагай ни да помним, че винаги ни носиш мир, надежда и радост. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще спра за момент, за да приема мира, който Бог ми предлага.
Менди Кресуел Хъски (Тенеси, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ПРЕТОВАРЕНИ.