Прочит: 2 Коринтяни 10:12-18
„Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията.“
(Изход 40:34)
Често попадам в капана на сравняването с другите. Обикновено сравнявам духовното си ниво и ангажираността си в служението с тези на останалите християни. Преди ден попаднах в социалните мрежи на снимка, която промени перспективата ми. Тригодишно момиченце беше приготвило закуска на майка си и ѝ я носеше на табла в леглото. Две филии сладък хляб и красива чаша със студена вода. Не беше най-апетитната закуска, но двете малки ръчички, които държаха таблата, ме разтопиха.
Четиридесетата глава на Изход разказва за скинията, която Бог обитаваше, докато израилтяните пребиваваха в пустинята. Разбира се, контрастът между нея и построения по-късно от Соломон храм е забележителен (3 Царе 6-8). Първото светилище е съвсем скромно в сравнение с второто, но Господ не го счете за недостойно. Защо? Защото беше сътворено от най-доброто, с което хората разполагаха в онзи момент.
Бог няма нужда от най-скъпоценните дарове на земята. Той иска да Му дадем най-ценното, което ние притежаваме. Ако го сторим, Той ще се зарадва.
Молитва: Господи, прощавай ни, когато се сравняваме с другите. Помагай ни да насочваме погледа си към Теб и да използваме дарбите, които ни даваш, за Твоя слава. Амин.
Мисъл за деня: Достатъчно е да предложа на Бога най-доброто, което имам.
Естер Макдоналд (Канада)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ПРИСТРАСТЕНИ КЪМ СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.