Прочит: Галатяни 6:1-5
„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон.“
(Галатяни 6:2)
Един слънчев есенен следобед с големия ми син бяхме на разходка в близката гора. Спряхме до едно дърво, на ствола на което имаше голяма дупка в близост до земята. Надникнах в нея. Синът ми предположи, че там може да живеят животни, но нищо не се виждаше. Бяхме изненадани, че въпреки нея дървото си стоеше стабилно.
По същия начин, дори когато хората изглеждат стабилни и силни, може сърцата и душите им да са разбити. Една неделя пасторът ни покани да се молим за човека до нас. Аз седях до една жена, с която рядко си говорехме. Попитах я има ли нужда от молитва. Тя ме погледна с дълбока тъга и ми каза: „Помолете се за дъщеря ми – за отношенията ми с нея“. В един миг жената си позволи да покаже своята слабост.
Хората, с които се срещам всеки ден, могат да са като онова наранено дърво. Понякога имам шанса да погледна в сърцето на такъв човек и да му предложа подкрепа. Аз самата рядко си позволявам да покажа слабост, но Бог ни призовава да поглеждаме както в себе си, така и в другите, и да се отнасяме към хората с любов.
Молитва: Боже, помагай ни да си носим един на друг теготите – да позволяваме на хората да показват своята болка и да сме достатъчно доверчиви, за да разкрием своите болки пред другите. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме насърчава да споделям болките си с другите.
Сюзан Уейкфилд Дал Порто (Илинойс, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СТРАДАТ ТИХО.