Прочит: Псалм 145:1-13
„Едно поколение ще хвали делата Ти на друго и ще разказват за Твоето могъщество.“
(Псалм 145:4)
Семейната книга на майка ми пазеше спомен за оцеляването на родителите ѝ след руската революция от 1917 г. Религиозните преследвания принудили тях и още много християни да избягат в различни части на Европа. Често били гладни, премръзнали, изтощени и изплашени. Явно за баба и дядо тъгата е била постоянен спътник: шест от 13-те им деца починали малки, много роднини били заточени в Сибир, дядо починал едва на петдесет, а баба гледала как майка ми се отдалечава от вярата. Но никога не изгубила своята. Макар че не можела да показва открито християнските си убеждения, тя не спирала да се надява на своя Господ. В една от записките в дневника баба моли децата и внуците си да обичат Бога и да следват Христос.
В моменти на крайни изпитания цар Давид преживява Божията неугасваща любов и вярност. Псалм 145 отразява неговата любов и упование. Думите му насърчават бъдещите поколения да не губят надежда.
Вярата на моята баба в трудни времена е силен пример за упование във Всемогъщия. Обръщам се към Него, когато съм изправена пред тъга, страх и безсилие. Чрез примера на баба Бог усилва моята вяра.
Молитва: Господи, благодарим Ти за тези, които са ни оставили пример във вярата. Нека и ние бъдем пример за бъдещите поколения. Амин.
Мисъл за деня: Животът ми на вяра може да промени живота на бъдещите поколения.
Кендис Луси (Канада)
Да се молим за: ДУХОВНИТЕ СИ НАСТАВНИЦИ.