Прочит: Йоан 14:1-7
„Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца…“
(1 Йоан 3:1)
През по-голямата част от живота си страдам от тревожност. Трупам стрес и гледам на живота като на състезание, в което се стремя да спечеля – точки, постижения, рекорди. В гимназията такава цел ми беше да се впиша. Това обаче се оказа невъзможно по няколко причини. Ограничените ми финансови възможности и това, че не обичах да общувам по интернет, не ми позволяваха да стана част от групата, която харесвах. Тогава не разбирах, че макар да не съм приета в училищната група, съм приета в една много по-важна – Божието семейство. Там нямаше нужда да изпълнявам земни изисквания като в училище. Трябваше само да обичам и да вярвам.
За Бога няма значение откъде сме, с какви възможности разполагаме и дали сме перфектни в очите на хората. Той се грижи за нас и приема всеки от нас. Това ми дава утеха, чувствам се приета в голямото Божие семейство.
Молитва: Боже, помогни ни да разберем, че сме Твоето семейство и това е важното за нас. Амин.
Мисъл за деня: Никога няма да съм отхвърлена, защото съм част от любящото Божие семейство.
Джоузи Макчесни (Мисури, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СТРАДАТ ОТ ТРЕВОЖНОСТ.