Прочит: Яков 4:13-17
„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение…“
(Филипяни 4:6)
Много преди децата ни да се родят, със съпругата ми вече планирахме техния живот. Очакванията, надеждите и страховете са съществена част от това да си родител. Питали сме се дали децата ни ще са добри ученици, ще обичат ли Бога, животът им труден ли ще бъде. Често се тревожим повече, отколкото се молим за тях, забравяйки, че всички сме Божи деца.
Например с жена ми се притеснявахме за бъдещето на дъщеря ни, когато ѝ предстоеше да завърши гимназия. Представяхме си как я приемат в колеж или как отива на обучение в чужбина, за да се върне и да специализира. Но тогава започна пандемията и плановете ни се провалиха. Не беше възможно нито да отиде в колеж, нито да пътува.
Обърнахме се към Бога, като заедно се молехме и четяхме Библията. Несигурността ни караше все повече да възлагаме надеждите си на Него и да си припомняме, че любовта на Всемогъщия никога не отпада. Намирахме утеха в думите от словото: „Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли – от вашите помисли“ (Исая 55:9). Нашият Бог е всемогъщ.
Молитва: Господи на любовта и милостта, учи ни как да се молим и да Ти се доверяваме. Давай ни насъщния хляб и ни помагай да не се тревожим за нищо. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Ще възложа плановете си в Божите ръце.
Андре де Албукерке Кайтано (Бразилия)
Да се молим за: РОДИТЕЛИТЕ НА ГИМНАЗИСТИ.