Прочит: Псалм 139:7-12
„Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават.“
(Псалм 23:4)
Преди години се чувствах ужасно ненужен и самотен и тръгнах безцелно по един път. Някакъв шофьор спря, качи ме и с него отидох в град Кагуас. Започнах да моля хората на улицата за пари, за да хвана автобус до Сан Хуан.
Пристигнах там през нощта и седнах на брега. Мисълта, че животът няма смисъл, ме накара да стана и да тръгна към водата. Тогава забелязах нещо на земята и когато се наведох да го видя, от джоба на ризата ми падна малък Нов завет с Псалми, който ми бяха подарили по-рано през деня. Вдигнах го и видях, че се е отворил на Псалм 23. Заплаках, когато прочетох първия стих: „Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда“.
Ходих дълго и спрях пред центъра на „Армията на спасението“. Там ме посрещнаха и ми предложиха стая, тоалетни принадлежности и спално бельо. Останах няколко дни и започнах да чувствам Божията любов.
Днес, 20 години по-късно, съм уверен, че Исус Христос е моят Спасител. Никога не съм сам, защото Той винаги е до мен.
Молитва: Чуй нашите молитви, милостиви Боже, и изпълни сърцата ни със Своята любов. Когато се чувстваме самотни и ненужни, изведи ни от долината на мрачната сянка със Своята спасителна благодат. Амин.
Мисъл за деня: „Бог е прибежище и сила за нас, винаги изпитана помощ в напасти“ (Псалм 46:1).
Виктор Луго Перес (Пуерто Рико)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е САМОТЕН.