Прочит: Неемия 8:9-12
„Този е денят, Който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него.“
(Псалм 118:24)
Когато се пенсионирах, бях решена да не спирам да съм активна. Имах достатъчно време да служа на Бога и да помагам на хората. Но се претоварих. Няколко години препусках между многото си ангажименти и започнах да се чувствам недоволна, дори тъжна. Нямах радост и не знаех защо. Нали служех на Бога?
Изненадващо нагласата ми се промени по време на пандемията, когато всички бяхме принудени да спрем с част от своите дейности. Започнах да ценя малки неща като песните на птиците сутрин или красотата на пролетта. Осъзнах, че в много си ангажименти съм пренебрегвала времето за Бога. Не е чудно защо съм се чувствала тъжна!
Сега въвеждам някои промени. На никого утрешният ден не е гарантиран, затова насочвам вниманието си към неща, които ми носят радост, като служа на другите. Задължително сутрин отделям време за Бога и това ми носи щастие всеки ден, без значение какво се случва.
Молитва: Небесни Отче, помагай ни винаги да търсим първо Теб. Благодарим Ти за радостта, която откриваме в Теб. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще търся първо Бога.
Леонора Смит (Северна Каролина, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ПРЕТОВАРЕН И ТОВА ГО ДЕПРЕСИРА.