Прочит: 2 Коринтяни 1:3-7
„Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг, както и правите.“
(1 Солунци 5:11)
Беше поредният самотен ден, докато не звънна телефонът. Не познавах жената, но тя ми обясни, че е от църквата и е разбрала за моето заболяване. Попита ме дали имам нещо против да ми се обажда редовно и да се молим. С радост приех, като благодарих на Бога за нейната състрадателност и вярност.
Жената беше много заета – грижеше се за децата си, които бяха ученици, както и за малък домашен бизнес. Въпреки това се обаждаше през няколко дни и ме питаше как се чувствам. Макар понякога да разполагаше само с няколко минути, за мен това беше всичко необходимо. Напомняше ми, че не съм забравена, и поддържаше връзката ми със света.
Слез 16 години принудителна изолация най-сетне някой ми се обажда. Вече имам една близка приятелка. Благодарение на любовта и желанието ѝ да помогне на някого, когото не познава, научих колко важно е да служиш на хората.
Молитва: Милостиви Боже, благодарим Ти за грижата, която ни показваш чрез любящите дела на хората. Нека и ние споделяме така Твоята любов и насърчение. Молим се в името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Кого мога да насърча с едно телефонно обаждане днес?
Бронуин Аштън Уинч (Австралия)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ЖИВЕЯТ В ИЗОЛАЦИЯ.