Прочит: 1 Петр. 1:13-25
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“
(Притчи 3:5-6)
„Остави това на Бога“ – християните често се насърчават с тези думи. Случи ми се нещо, което потвърди тяхната актуалност за мен.
Когато започнах да губя зрението си, се включих в обучение за ходене с помощта на специален бастун и инструктор. Научих се колко важно е да се доверяваш. Един ден, когато вече изобщо не виждах, синът ми, който не беше свикнал да е водач, ми предложи да ме заведе в църквата. С всяка стъпка към вратата стисках ръката му все по-силно, като дори оставях следи от нокти. „Мамо, мамо! Не ме стискай така! Държа те!“ Аз отпуснах хватката и се почувствах по-спокойна. Заедно се засмяхме и продължихме.
Питам се защо се бях вкопчила така. Нямах му доверие ли? Макар да зная, че синът ми ме обича и няма да позволи да се нараня, действията ми показваха друго. Когато се отпуснах, той можеше да ме води спокойно.
Ако аз се почувствах несигурна със сина си, то с Бога винаги съм уверена. Когато преживяваме нещо ново, можем да се изплашим и да изгубим вяра. В такива моменти, вместо да се вкопчваме в ограничените си способности, трябва да поверим проблема на Бога, Който ни води, напътства и извежда в безопасност.
Молитва: Боже, помогни ни да Ти вярваме напълно. Амин.
Мисъл за деня: Във време на беда ще оставя всичко в Божите ръце.
Трайфена Ан Тейлър (Южна Каролина, САЩ)
Да се молим: ДА ВЯРВАМЕ И ДА СМЕ ПОКОРНИ.