Прочит: 2 Царе 22:31-37
„Бог е силната ми крепост и прави съвършен пътя ми…“
(2 Царе 22:33)
Събудих се изпълнен със страх. Предстоеше ми да посетя сина си, който беше настанен в дом за хора с психиатрични проблеми. Предишното ни посещение с жена ми беше истинско бедствие. Той беше много агресивен и изкривените му представи не позволиха нормална комуникация с него.
Сега се чувствах много притеснен. Както всяка сутрин, прочетох размишлението от „Духовна манна“. Авторката разказваше за тежките си проблеми и за това как Бог е посрещал всичките ѝ нужди, като ѝ е давал сила и утеха. Разсъждавайки над нейните думи, аз Го помолих да даде и на мен мир, търпение и разбиране по време на предстоящата среща. Веднага почувствах как Божията любов ме обгръща.
Когато пристигнах, синът ми ме посрещна с усмивка и прегръдка. Това посещение беше най-пълноценното от години. Той беше стабилен и заедно си припомнихме толкова неща. Успях да чуя неговия дълбок и искрен смях. Преди да се разделим, той ми подари още една прегръдка.
Как да обясня какъв подарък беше за мен тази среща? Случайност ли беше? Не! Времето със сина ми беше отговор на моята молитва. Дори в моменти на тревога и трудности Бог ни дава сила и с любовта Си ни благославя по неочакван и щедър начин.
Молитва: Любящи Боже, помогни ни винаги, когато сме разтревожени, да възлагаме притесненията си на Тебе. Благодарим Ти, че ни даряваш мир, когато имаме нужда, и че ни благославяш с моменти на радост. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме благославя с неочаквани дарове.
Боб Биър (Канзас, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА С ПСИХИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.