Прочит: Псалм 23:1-6
„Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мен? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.“
(Псалм 42:11)
Един ден се катерех в планината и можех да видя крайната си дестинация – една висока гора от смърчове. Пред мен обаче се намираха гъсти шипкови храсти. Извадих специална ножица от раницата и започнах да си проправям път. Постепенно преминах през множеството бодли.
Някъде на половината от пътя осъзнах колко прилича ситуацията на едно скорошно мое преживяване. В продължение на месеци чувствах такава скръб, че беше невъзможно да общувам с Бога. Знаех, че мога да намеря увереност в Библията, но надеждата не можеше да надделее над неприятните чувства.
Докато се изкачвах към върха, реших да прогоня ужасната тъга с „меча на Духа, който е Божието слово“ (Ефесяни 6:17). Премахвах тръните и си повтарях Псалм 23. С всеки стих усещах как излизам от мрачната долина. Усещах уханието на иглолистна гора – високите дървета бяха като живи псалми, които се полюшваха пред своя Създател. Божието творение ми напомни, че повтарянето на словото и вярата в него ни дава сили и надежда.
Молитва: Господи, благодарим Ти за Твоето слово, което ни привдига в скръбта. Благодарим Ти, че Те откриваме в творението, за да получим утеха, възстановяване и надежда. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме среща в моята скръб.
Карла Сю Лоуи-Фелпс (Мисури, САЩ)
Да се молим: ДА ПОСРЕЩНЕМ СКРЪБТА С ПОДНОВЕНА НАДЕЖДА.