Прочит: Псалм 143:1-10
„Дай ми да чуя рано гласа на милосърдието Ти, защото на Теб уповавам; дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, защото към Теб издигам душата си.“
(Псалм 143:8)
Обикновено, когато казвам „Вярвам ти“, имам предвид: „Разчитам да направиш това, което искам или очаквам“, или „Надявам се да свършиш това в срок“, или „Разчитам да върнеш това, което дължиш“. Всъщност правя същото, когато се обръщам към Бога: „Вярвам, че няма да позволиш самолетът ми да се разбие“, „Вярвам, че ще изцериш приятелката ми“.
Преди време човек, когото обичаш, имаше проблем. Молех се и се опитвах да възложа вярата си на Бога. Мислех, че правя нещата правилно, когато една нощ чух тих глас: „Да вярваш в Бога, не означава да Му кажеш какво очакваш и да си уверена, че ще ти го даде. Означава да оставиш своите очаквания на заден план и да повярваш, че Той ще се погрижи“. Тази мисъл ми се стори страшна, но и неочаквано освобождаваща.
Нека не забравяме – Бог знае бъдещето и ни обича. Псалм 143:8 не казва „дай ми каквото искам, защото Ти вярвам“. Казва се: „дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, защото към Теб издигам душата си“. Давид моли Бог да му покаже пътя и да му помага да го следва. Той посвещава живота си на Бога. И ние сме способни на такава вяра!
Молитва: Небесни Отче, помогни ни да оставим на заден план своите очаквания и да Ти се доверим, че знаеш кое е най-доброто за нас. Амин.
Мисъл за деня: Вярвам в Бога, когато следвам Неговия път, а не своите очаквания.
Хедър Текавек (Канада)
Да се молим за: ВЯРА В ТРУДНИ МОМЕНТИ.