Поглед

Прочит: Лука 22:54-62

 

„А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя. И Господ се обърна и погледна Петър…“

(Лука 22:60-61)

 

В прогимназията ми се подиграваха. Бях зубрач, не се обличах модерно и бях безпомощен в спортовете. Общувах единствено с Тарик – момче от Индия, което учеше по програмата за размяна на ученици от различни държави. И той като мен не приличаше на всички останали. Свързваше ни общата болка, която изпитвахме.

Един ден, докато отивах на училище, ме заговориха три момчета, които играеха футбол. Толкова се развълнувах! Когато стигнах в училището, видях Тарик на вратата. Момчетата започнаха да му се подиграват. Със срам признавам, че желанието ми да се харесам надделя и се включих в подигравките. Никога няма да забравя как ме погледна Тарик. Не каза нито дума, но виждах в очите му чувството, че е предаден, и тъгата от моята постъпка.

Петър трябва да се е чувствал много засрамен при погледа на Исус, Когото беше предал. Но съм сигурен, че Исус е гледал дълбоко в душата му, където е виждал решителния бъдещ християнски апостол. Когато се чувстваме засрамени от своите грешки, можем да потърсим прошка в молитва. Исус винаги гледа на нас с безусловна любов.

 

Молитва: Спасителю, помагай ни да не забравяме, че Твоята велика любов и жертва покриват греховете ни. Нека гледаме на хората така, както Ти гледаш на тях. Амин.

 

Мисъл за деня: Днес Бог ме гледа с любов и простителност.

Том Смит (Юта, САЩ)

 

Да се молим за: ДЕЦАТА, КОИТО ТЪРПЯТ ПОДИГРАВКИ В УЧИЛИЩЕ.